Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2010 09:44 - едно Отворено писмо
Автор: dalo Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2349 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 10.04.2011 18:56


     Плейбой се става, за да избягаш от отговорност. В същото време без да осъзнават тези хора носят отговорност и то много голяма. Нищо, че не се сещат.

     Има много не...доволни жени и това провокира. "Не може да се спи с всички жени, но човек трябва да се постарае" (поговорка от пристанището Байя). Лесно е да опиташ, разбираемо е да ти хареса, чудесно е да имаш какво да разказваш пред приятелите си, докато те гледат ококорени, омаяни от дързостта ти ... още по-лесно става понеже жените станаха активния пол. В общи линии ако изглеждаш горе-долу прилично, готов си да сваляш ципа на панталона си без да робуваш на принципи и водиш що годе социален живот си почти завършен плейбой. Много контакти, никаква отговорност - та то си звучи почти като райско изживяване.

     Явно и тук си има йерархия. Разбира се, основните типове са ясни и прости.

Мачобой - приличен, готов с инстинкти на дете в сладкарница, което осъзнава, че не може да изяде всички лакомства, но ще оближе колкото се може повече. Ей така като своеобразна маркировка. Почти обещание, че ще се върне. Ако остане време, че те идват и други по-пресни сладкишчета. Жените след едно две облизваня все пак лесно махват с ръка, казват си нещо в стил "Тоз пък" и продължават да търсят "читав".

Така естествено някак се намират в обятията на Мачомен - по-осъзнат, изтупан (според собствените си разбирания естествено), самочувствие лъхащо на талази, но достоверно подплатено с жестове на разбиране. Тук вече говорим за мъже, които все пак са научили едно две от по-дълбоките неща за жените. Най-общо как могат да ги манипулират, нищо че разчитат на обидно прости принципи. Кво като са обидно прости, нали работят?! Тук жената вече се чувства оценена, започва да се разнежва и отпуска. Разбира се, след известно време осъзнава, че всичко е прекрасно докато са буквално, физически заедно, а през останалото време той е някъде много зает. Обаче му позволява да я лъже, харесва й тази илюзия, та по дяволите дори я подхранва сама. Той разбира се й е споделил в миг на псевдо-откровение някаква много сериозна и тъжна история, за друга жена, която го е наранила жестоко и сега не съумява да е съвсем готин. Това явно задейства женската борбеност и всяка (втора) решава "Щом веднъж е било, значи и аз мога да го стигна. На мен и така ми харесва, но щом може и по-добре...". С по едно изречение : той знае как да зарадва една жена, но защо трябва да е една при положение, че "кълват" толкова много ; тя смята, че е единствена, защото й харесва да се смята за покорителка на псевдо-грубия звяр зад красавеца. Красиво, докато са физически заедно. По някое време на нея й сработва прословутата женска интуиция или той след време (леко загубил вече интерес) допуска тъпа чисто мъжка грешка. Тя рухва. Той продължава наперено. "Neeext".

Мачоментора. Навъдиха се и такива. Дават съвети, работещи "тактики". Знаят ги те нещата и не ги пазят само за себе си. Печелят по-скоро мъжките симпатии с това, че са готови да споделят "опита" си. Скоро чух такава "схема". Виждаш красива жена, заговаряш я, обещаваш да й купиш кола. Тя вече е била при мачобой и мачомен и не си тръгва с теб срещу голите ти думи, но все пак си дава телефона. На другия ден си уговаряте среща и отивате в представителство на някоя видна марка автомобили. Сядате и започвате да уточнявате подробностите по колата : цвят, джанти, кожа, клима, ел ... Разбира се точно такава на склад няма, но правите поръчка, а мацката си тръгва с договор за кола и то на нейно име. Чудесно нали. Вече убедена (нали има договор) в истинността на намеренията ти, тя е повече от благодарна. Отдава се с удоволствие, всякак и престъпва всички граници в сексуалното изкуство (ако случайно има такива). Рай на земята. За около седмица всичко е ... абе 6-6-6. След седмица тя ще получи писмо, приканващо я да направи първа вноска за автомобила, а той ще е някъде далеч и едва ли ще му се говори с нея ... повече. Цената за капариране при подписване на договора била 200-300лв. Супер. "Ти представяш ли си човече, получаваш супер елитна ку##а, за цяла седмица срещу само 200-300 лв." Тук всички мъже цъкат с възхищение за блестящия план, а жените претендират "няма да се хвана на това" без да си дават сметка, колко лесна жертва биха били.


     Отговорност! Никой не я иска в себе си, но всеки желае да я получава. Тъжното в случая според мен е, че без дори да осъзнават мачо-вците допринасят за общото униние. Жените са все по-"упарени" и предубедени, а мъжете все по не виждат смисъл в търсенето на едни отминали идеали. "Всички мъже са еднакви" - обобщава тя. "Всички жени освен майка ми са к###и, но да не забравяме, че и майка ми е жена" - дудне той. А междувременно сме все по-сами. Все повече се изолираме и затваряме в себе си. Все по-рядко допускаме някой да докосне истинската ни същност, за сметка на роботизираните рефлекси и програмираните ни реакции сред обществото. И се чувстваме сами.

Приятелите са приятели, забавлението е "на макс", но когато останем сами в банята, тоалетната или леглото си, сме сами и ни е тъжно. Прегръщаме шаблони за щастие. Толкова сме свикнали с тях, че когато случайно някой истински се озове в обятията ни ... не вярваме. Дори не се замисляме дълбоко, просто реагираме, програмирано. Доверяваме се на вярно служилите ни рефлекси без да се поспрем за миг. Оцеляват най-добрите. Трябва да вървим напред. Не спирай. Лозунги дълбоко вкоренени в съзнанието ни.

     The monotony and solitude of a quiet life stimulates the creative mind. Albert Einstein. ("Монотонността и уединението на спокойния живот стимулират, креативния ум" - Алберт Айнщайн).
     "Глобалното затопляне ускорява топенето на ледниците, а топенето на ледниците ускорява глобалното затопляне" Нешънъл Джиографик

     В историята са останали двама велики любовници - Казанова и Дон Жуан. Единят си е служел с измами и се е възползвал от уменията си да манипулира жените, а другият не е оставил недоволна жена след себе си. Не знам защо, но сякаш точно този, който всички искат и търсят липсва в картинката.



Тагове:   писмо,   мачо,   Отворено,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sabrosa - Почти позна :)
05.11.2010 13:15
Това което липсва е ясната представа какво, как и кога искаме, a не свестните мъже.

Прекрасен ден :)
цитирай
2. анонимен - имам малко време за губене =)
18.11.2010 15:42
А това да не е тест за далтонисти?! ;) и аз харесвам този шрифт, но това тук си е наказание за очите ;)))

Колкото до всичко останало ... Не можеш да стигнеш нЯкъде, ако не знаеш накъде отиваш! Не можеш да намериш нЕщо, ако не знаеш какво търсиш! Не можеш да намериш някого, ако първо сам себе си не си намерил! ... иии ... можеш много неща, стига да (ги) ПОискаш! ;)))

=)
цитирай
3. dalo - критиката приета
19.11.2010 10:28
точно си мислех същото за шрифта

иначе http://www.youtube.com/watch?v=g6Sgk04C9e8 "... иии ... можеш много неща, стига да (ги) ПОискаш!"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dalo
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 37054
Постинги: 10
Коментари: 21
Гласове: 29
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930